Нагорни Карабах – вечната ябълка на раздора в армено-азерските отношения
Героят на миналата ми статия, Виктор Орбан, стана най-мразеният европеец и в Армения. Причината е екстрадицията на азербайджански гражданин, осъден на доживотен затвор в Унгария. На 19 февруари 2004 г., лейтенант Рамил Сафаров убива арменския лейтенант Гурген Маргарян, докато двамата са на курс по английски език в Будапеща. Курсът е организиран от НАТО по програма „Партньорство за мир” и има за цел да интегрира военнослужещите от бившите съветски републики към Северноатлантическата общност. През нощта Сафаров се промъква в спалното помещение до леглото на арменския военен с брадва в ръце и започва да нанася безмилостни удари. На изслушването в съда убиецът се оправдава, че отсякъл главата на колегата си заради… Нагорни Карабах!
Конфликтът между двете кавказки държави за Нагорни Карабах е дългогодишен, жесток и кръвопролитен, и датира от началото на XX век. След две тежки войни през 1905 и 1918 г., Москва разпорежда оспорваната територия да остане в рамките на Азербайджан. Териториалните претенции са замразени поне до идването начело на КПСС на реформатора Михаил Горбачов. Бащата на Перестройката публично обявява края на доктрината „Брежнев”. Според нея всички съветски републики и държави-сателити трябва безропотно да се подчиняват на политическите решения в Москва, а всяка заплаха за обществения строй да среща отпора на армията на Варшавския договор. Така, усетили отпуснатите юзди около главата си, всяка от тях започва да следва своя път на развитие (Доктрината „Синатра” – Мy way). Незарасналата рана в сърцето на Кавказкия регион и накърненото национално самочувствие подтикват арменците към реваншизъм. Все пак Нагорни Карабах е населен основно с етнически арменци. През 1991 г., с посредничеството на ООН, ОССЕ и ОНД, е дадено право на самоопределение на населението в областта. След проведен референдум Нагорни Карабах се самопровъзгласява за република. През 1994 г. е подписано и примиерие между Азербайджан и Армения. Днес Нагорни Карабах е странно явление – независима република в територията на Азербайджан, непризната от нито една суверенна държава. Дори от Армения. Въпреки това поддържа постоянни дипломатически представителства в редица държави като Германия, САЩ и даже Австралия.
Лейтенант Рамил Сафаров продължава да опитва да оправдае постъпката си в съда през 2004 г. с гротескни псевдопатриотични речи. Той съжалявал, че през живота си никога не е убивал арменец, за да отмъсти за родния си град, окупиран през 1993 г. Неописуема била радостта му, когато разбрал, че на курса по английски ще има цели двама. „Ще кажа, че в мен се зароди ненавист срещу арменците. Отначало още се поздравявахме, т.е. те ме поздравяваха с думата „Хай“, но аз не им отговарях и интересното беше това, че когато минаваха покрай мене, промърмориха нещо на арменски и ми се усмихнаха в лицето. В този момент аз реших да ги убия, т.е. да им отсека главите“.
По силата на допълнителния протокол към ЕКПЧ по екстрадицията от 1975 г. на Съвета на Европа, Будапеща върна Рамил Сафаров в Баку на 31 август т.г. Изричната уговорка беше той да излежи доживотната си присъда без право на помилване в родината си. Вместо това обаче Сафаров беше посрещнат като национален герой. Бе помилван от президента Илхам Алиев и повишен в офицерски чин. Освен всички почести той получи като подарък от държавата ново жилище и му бяха изплатени 96 работни заплати (за осемте години, прекарани в затвора в Унгария). Това предизвика гнева на Ереван, който скъса дипломатическите си отношения с Будапеща. Ударът по националното самочувствие на арменците доведе дори до заплахи на държавния глава Серж Саркисян за война с Азербайджан. Комуникацията на двамата президенти, водена основно чрез медиите, излезе далеч от възприетия дипломатичен тон: „Това е държава, в която нелегално се освобождават и дори боготворят всички копелета, които убиват хора само защото са арменци” – протестира Саркисян. На свой ред Унгария многократно съжали за решението си. Маджарските дипломати отчаяно се опитват да убедят властите в Баку да променят решението си. Трите държави от групата от Минск към ОССЕ за опазване на мира в региона – САЩ, Франция и Русия пък изразиха притеснение от непредпазливата постъпка на унгарския президент Янош Адер и премиера Виктор Орбан.
Но дали Унгария наистина трябва да бъде винена? За какво – че спазва международното право ли? Че спазва на Европейската конвенция за правата на човека, страна по която е и Азербайджан? В Ереван подозират, че правителството на В. Орбан е изтъргувало свободата на лейтенант Сафаров срещу три милиарда щатски долара, които Азербайджан е вложил в унгарски държавни ценни книжа. Мюсюлманската държава пък продължава да е скептична към мирните преговори, организирани от Минската група. Все пак и в трите страни-посредници има голяма арменска диаспора, чието политическо влияние никак не е за пренебрегване. Въпреки това от две седмици насам се наблюдава затишие по скандала. Затова е малко вероятно да се стигне до нов военен конфликт между двете кавказки държави.
